Човекът като че ли е създаден да греши. Да бъде марионетка, различна марионетка, подчинена на различни идеи. Днес си е един, утре си друг, кога си истински.
Интересно е как вечно се борим със злото около себе си, а ние се оказваме зло. Познавам малко хора, които не считат себе си за добри. За добри, по техни, съвсем различни критерии. И докато търсим дъното на ужаса у другите...ние сме същества изтъкани от ужас, страх, озлобление и болезнено лицемерие. Днес си един, утре си друг. Толкова много смелост ни липсва, а нямаме дори мъничко. Бих си пожелала кораб, който плава по света. Слизаш, здрависваш се с хората, и продължаваш нататък вълшебното си пътуване, преди да са те опознали истински, преди да са могли да достигнат по-дълбоко до теб. Преди да искат от теб да чуят истини, да чуят неща, които могат да те направят да изглеждаш непривлекателно. Или поне си мечтая да бъда единна и цяла личност - единство от думи, постъпки и мисли. Мнението на другите - на боклука, нали съм чиста пред себе си.... Ама не съм. НЕ, не съм "чиста по сърце". Далеч съм от тая чистота и затъвам все повече в мръсотията....грях. А за тая мръсотия Мистър Пропър не върши работа и мога да пляскам цял ден с ръце и нищо да не се случи. Какво трябва да се случи, за да дойде промяната... Може би трябва да пляснеш себе си, ама така, че да те заболи. За да си на чисто, трябва търкане...няма друг начин. Искам трезвост! А съм пияна. Препила съм със собствените си емоции...и като че ли отърване няма. Днес съм една, утре съм друга. Побърквам ли се или да, туй е въпросът. Нормален живот. Това ми трябва на мене....Трябва ми незнание. Трябва ми утеха. Трябва да не мисля. Боли. Това е симптомът...Е, някой от вас подозрително зяпащи ме диагностици...Виждате ли душата ми...Или и в мене търсите дъното на ужаса.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар