Абе не знам защо, ама ми се пише, само когато ми е гадно. Интересна работа. Явно има нещо общо с липсата на разбиране от страна на света..та си цъкаш по клавишите с двата показалеца (поне аз в случая) и пишеш разни работи за разни неща. Ми нещата са гадни. Ей тъй бъдещето ме обезсърчава, още преди да е наближило. А миналото, към него пък обърна ли се става дълга и широка. А настоящето да подчертая отново - не ме кефи. И ей тъй седя си и се чудя в кое времево пространство да прелетя и евентуално да се върна на пролет като пойна птичка или да се събудя като баба Меца след зимен сън. Почивка му е работата и много усмивки. Ама то като ти е гадно, даже и от позитивните мисли ти се гади...Гади ти се от оптимистите, от добрите кампании, от ентусиазма на околните. Ми сори...ама аз забавям малко скоростта и лягам да спя. Може би и шоколад с лешници...ама и от него ми се гади.

Диагностика на душата

Човекът като че ли е създаден да греши. Да бъде марионетка, различна марионетка, подчинена на различни идеи. Днес си е един, утре си друг, кога си истински.
Интересно е как вечно се борим със злото около себе си, а ние се оказваме зло. Познавам малко хора, които не считат себе си за добри. За добри, по техни, съвсем различни критерии. И докато търсим дъното на ужаса у другите...ние сме същества изтъкани от ужас, страх, озлобление и болезнено лицемерие. Днес си един, утре си друг. Толкова много смелост ни липсва, а нямаме дори мъничко. Бих си пожелала кораб, който плава по света. Слизаш, здрависваш се с хората, и продължаваш нататък вълшебното си пътуване, преди да са те опознали истински, преди да са могли да достигнат по-дълбоко до теб. Преди да искат от теб да чуят истини, да чуят неща, които могат да те направят да изглеждаш непривлекателно. Или поне си мечтая да бъда единна и цяла личност - единство от думи, постъпки и мисли. Мнението на другите - на боклука, нали съм чиста пред себе си.... Ама не съм. НЕ, не съм "чиста по сърце". Далеч съм от тая чистота и затъвам все повече в мръсотията....грях. А за тая мръсотия Мистър Пропър не върши работа и мога да пляскам цял ден с ръце и нищо да не се случи. Какво трябва да се случи, за да дойде промяната... Може би трябва да пляснеш себе си, ама така, че да те заболи. За да си на чисто, трябва търкане...няма друг начин. Искам трезвост! А съм пияна. Препила съм със собствените си емоции...и като че ли отърване няма. Днес съм една, утре съм друга. Побърквам ли се или да, туй е въпросът. Нормален живот. Това ми трябва на мене....Трябва ми незнание. Трябва ми утеха. Трябва да не мисля. Боли. Това е симптомът...Е, някой от вас подозрително зяпащи ме диагностици...Виждате ли душата ми...Или и в мене търсите дъното на ужаса.

два часа преди и около четиринадесет след

Още една вечер в тихия домашен уют. Наистина тих и съвсем буквално - домашен. 10 часа...обичам да споменавам часа, отбелязва времето отлично, отбелязва някакви и същевременно никакви моменти. Все едно е нещо, а е нищо. Чудя се как щяхме да живеем необременени от него. Сигурно по-спокойно, ако не друго. И въобще от многото информация. Невежеството е сладко. Наивността е сладка....и вечерите в тихия домашен уют.
"Мъдрият приема щастието смирено, а нещастието - борбено" Тази мисъл ми напомни за това, че рядко виждам разни смирени неща. Всяко нещо придобива излишна, неистинска важност. А тя важността си я има, само че може би не винаги трябва да се назовава, да се празнува, да кънти из залите и стаите, да бъде споделяна. Дали не е по-добре от време на време да си я прибираш за себе си и да и се радваш по достойнство. Истински да оценяваш мига, следващия миг и по-следващия, ама да не ги броиш вече колко са станали. Обезсмисля се. Сметките се обезсмислят. Та за смирението и мисълта за щастието. Просто се сетих за това, че не обичам да назовавам щастието, сякаш с това действие ще го открия за "нападатели". Пазя си го за себе си...ама това пак не е добре. Общо взето всичко май си има някаква "златна среда". Мразя златната среда, обаче постоянно се намирам в такава.
Умерености. Между капките. Златна среда. Спокойствие. Равнодушие. Апатия. Ден след ден. Часове. Минути. Мигове, един, два, три...безкрайно броене...не виждам смисъл.
Затова се старая да оценявам. Да оценявам изминалия ден, чара на вечерта...а по принцип, както и сега да се наслаждавам на моментите, когато съм сама. Истински...и по достойнство.

Ray Lamontagne

Този човек е страхотен. Отдавна не се бях ровила толкова за нечия музика...
Напоследък се улавям, че слушам различни версии на едни и същи песни, но пък ми прави страхотно удоволствие...Пример - Crazy, неотдавна беше се популялизирал друг вариант, не смея да твърдя коя на коя е кавър, но това ми харесва доста повече де...
И Bee Gees - To love somebody , същият изпълнител...
Просто чуйте:
http://www.youtube.com/watch?v=XjAxABua3RA
http://www.youtube.com/watch?v=d0rGr0N3gOk , оттук нататък надявам се знаете как се ползва търсачката на youtube (усмивка).
Ще използвам случая да добавя още едно голямо откритие, поне за мен, защото не го бях чувала преди Jose Gonzalez - Heartbeats
http://www.youtube.com/watch?v=s4_4abCWw-w

Дванадесет без 5 , имам пет минути да кажа няколко много важни думи, изразяващи уроците от днес...
Урок Номер 1 - Никога с неудобни обувки през целия град :D
Урок Номер 2 - Ако прогнозата казва, че ще вали, най-умното решение е, да си вземете чадър....
Урок Номер 3 - Ако нещо много, много, много ви се иска, то най-вероятно е погрешно...и е добре да си легнете да спите преди да сте свършили (казали) нещо, което не трябва...
Урок Номер 4 - Не надценявай любовните чувства, има прекалено много страдалци наоколо, които напомнят за техните недостатъци ;)

някой явно има нужда от писане

Хм...предният блог си получи полагаемото от моя гняв към света :) После светът ми се усмихна, ама блогът вече го нямаше.
Всъщност страшно много завидях на една приятелка, признавам си....Днес я наваляли вертолетчета и тя била ужасно щастлива. Аз съм неблагодарен човек, мен ме наваля цял дъжд, а само се оплаквам, че ми е мокро :D Така и не разбрах за какви вертолетчета говори...обаче казва, че обича вертолетчетата, ако не я познавах щях да се обезпокоя за нея...
Имах урок с малките в църква днес. Едно момиченце ми каза, че съм била много послушна, останах трогната ;)
И освен това пих кока кола с лед и сламка на центъра в големия студ отвън на Европата....
Обичам да почвам разни работи наново.
Маги.